„ВЕРНИ МЕНЯ К ИСТОКАМ ДНЕЙ МОИХ...”
Борис Александрович Садовской (1881-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪРНИ МЕ В ИЗВОРА НА МОЙТЕ ДНИ
Върни ме в извора на мойте дни.
Съблазън и порок зад мен оставих.
Светът затихва в цветни далнини,
камбана само тъжно призовава.
В сърцето ми разгарят се зари,
сияе предвечерното светило.
О, вечен свят олтар на дни добри,
о, сладък дим на храмово кандило!
Зора е все по-ярка, погледни!
Нощта умря, приключиха митарства.
Върни ме в изворните първи дни,
вземи ме в неугасващото царство!
Ударения
ВЪРНИ МЕ В ИЗВОРА НА МОЙТЕ ДНИ
Върни́ ме в и́звора на мо́йте дни́.
Събла́зън и поро́к зад ме́н оста́вих.
Светъ́т зати́хва в цве́тни далнини́,
камба́на са́мо тъ́жно призова́ва.
В сърце́то ми разга́рят се зари́,
сия́е предвече́рното свети́ло.
О, ве́чен свя́т олта́р на дни́ добри́,
о, сла́дък ди́м на хра́мово канди́ло!
Зора́ е все́ по-я́рка, погледни́!
Ноштта́ умря́, приклю́чиха мита́рства.
Върни́ ме в и́зворните пъ́рви дни́,
вземи́ ме в неуга́сваштото ца́рство!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Садовской
ВЕРНИ МЕНЯ К ИСТОКАМ ДНЕЙ МОИХ...
Верни меня к истокам дней моих.
Я проклял путь соблазна и порока.
Многообразный мир вдали затих,
Лишь колокол взывает одиноко.
И в сердце разгорается заря
Сияньем невечернего светила.
О, вечная святыня алтаря,
О, сладкий дым церковного кадила!
Заря горит всё ярче и сильней.
Ночь умерла и пройдены мытарства.
Верни меня к истокам первых дней,
Введи меня в немеркнущее царство!
1935 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и литературовед Борис Садовской (Борис Александрович Садовской/ Садовский) е роден на 10/22 февруари 1881 г. в гр. Ардатов, Нижегородска губерния. Пише стихове от 9-годишен. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1906 г.). От 1919 до 1922 г. изнася лекции в Педагогическия институт, Археологическия институт и Нижегородския държавен университет. Първите му публикации са във в. „Волгарь” (1901 г.), след което публикува поезия и литературна критика в почти всички значими литературни издания като „Весы”, „Современник”, „Русская мысль”, „Вестник Европы”, „Нива”, „Северные записки”, „Золотое руно” и др. Автор е на стихосбирките „Позднее утро” (1909 г.), „Пятьдесят лебедей” (1913 г.), „Самовар” (1914 г.), „Косые лучи” (1914 г.), „Полдень. Собрание стихов 1905-1914” (1914 г.), „Обитель смерти” (1917 г.) и др., на книги с проза, публицистика, литературна критика и пиеси като „Русская Камена” (1910 г.), „Узор чугунный” (1911 г.), „Адмиралтейская игла” (1915 г.), „Лебединые клики” (1915 г.), „Озимь” (1915 г.), „Ледоход” (1916 г.), „Морозные узоры” (1922 г.) и др. Последната му приживе издадена книга е фантастичният роман „Приключения Карла Вебера” (1928 г.). След 1916 г. е инвалид, по време на съветската власт печата малко. Умира на 5 март 1952 г. в Москва. Няколко десетилетия след смъртта му излизат неизвестни дотогава негови творби като романите „Пшеница и плевелы”, „Александр III”, „Кровавая звезда” и „Шестой час”.